Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2013 20:07 - Последната песен на чинката
Автор: dimithur Категория: Други   
Прочетен: 3737 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                                                              Последната песен на чинката                       

Чи-чи-чи-чи-чиу.   Който е имал щастието като мен, да прекара голяма част от живота си сред природата, познава тази песен на чинката. С нея тя посреща пролетта. Тези божествени трели, изпълват с радост и живот всичко наоколо.                                               

Бях забравил тази случка, когато една сутрин се събудих с това чуруликане, идващо неопределено някъде отвътре, дълбоко в главата ми, с тъпа болка и чувство за вина. Постепенно изплува спомен от моето детство, онази далечна преди повече от 50 години кишава и дъждовна пролет на 1957 година. Долна баня, моето мило, китно родно село, не се виждаше от дървета и зеленина От всякъде се носеха песни на славеи чучулиги лястовици косове, чинки къдънки въртошийки врабчета гургулици и много други пойни птици. През м. Май снеговете се топяха горе в Рила. Реките Марица Бистрица бушуваха буйни, бистри .Миришеше на

минзухар синчец, съсънки, ведрици. На разтопен, разбиващ се в скалите ослепително бял сняг. Дедите бяха ни оставили един прекрасен оазис. Една божествена, девствена природа пълна с живот. . .  Жалко,  че от това не остана нищо.

Шум и трясък  от коли, желязо, асфалт,  бетон....боклук.

Долна баня, полека  се  превръща в пустиня. Няма вода, няма гора. Няма ги птиците. Няма я вярата. Синджирите от гъски, патици,  лебеди, жерави, бекаси,  вече са  минало. Злата ламя ‘’ КАСКАДА СЕСТРИМО’’ заключи изворите и промени живота до.... жалко съществуване.

Тази пролет, в която ме отнесоха спомените, с мой приятел  и връстник, си направихме нови ластики ‘’прашки’’. Влязохме в една овощна градина до ‘’СЕЛСКОТО ДЕРЕ’’ за да ги изпробваме. Тревата, храстите, дърветата, бяха натежали от вода. Сива сребърна броня. Много дъждове се лееха тази пролет. Трудно се ходеше и веднага бяхме мокри до кръст.

И...чин...чин.  И...чин...чин...чин.

Чинката ни беше забелязала, и предупреждаваше малките за опасностa. Знаех ,че колкото  по ги приближавам , тревогата  и се засилва и това чин...чин...чин става като едно.  Така  сe ориентирах.  Приятелят ми беше хванал в друга посока.

Изведнъж, през клонките на ябълката, зърнах мъхестата топчица ха гнездото. Не знам какво е ставало в малката главица на чинката, но тя изпадна в ужас. Писъкът и се сля. Боже как се молеше. Вече не се пазеше. Внезапно, кацна в гнездото и  пропя тъжно. Чи...чи... чиу

Не издържа. Беше се сбъркала.

Разтреперан, разтеглих ластика до край прицелих  се и пуснах. Камъчето отнесе част от главицата и. Телцето примря, замръзна за  миг, после бавно потрепера. Покапа  кръв. С изтичане на последните искрици  живот разпери крилца и покри  гнездото.

Покатерих се и я грабнах. Под нея зеваха пет жълти клюна.

След няколко дни минах пак. Мравките бяха нападнали студените и  мъртви телца на жълтоклюновците. Явно беше загинал и другия родител.

След повече от 50 години отидох на това место .Овощната градина я нямаше. Беше изсечена за дърва. Като ударена  от шрапнел се държеше самотно и единствена... ябълката. Спрях и мълчаливо я гледах. Чакаше ме да дойда. Единствения свидетел на злото което сторих.

Сега вече знам, че чинката не беше се сбъркала, а изпя последната песен,  на своите малки  рожби, които никога нямаше да видят зелените буки и бистрата студена кладенчова вода.

На младини човек получава много рани. Някои от тях, на старини се появяват  отново и го болят все повече и повече , докато го вкарат в гроба.




Гласувай:
2
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimithur
Категория: Други
Прочетен: 16228
Постинги: 3
Коментари: 9
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930